Всички снимки от албума, тук

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...s.php?album=331


Скално светилище*, което съдържа част от каменните скрижали на древния ни Футарк. Футарк?! - би възкликнал някой, защото досега са му набивали в главата много различни неща от това, което ще види на място. А най-смайващия факт от всичко е, че в археологическият годишник от 2004-та година, местото не е припознато от археолозите като светилище, защото там не е открита керамика **. И иманярите май са копали залудо. Затова накрая от яд са надраскали на скалата един огромен "Х.Й". По бързата процедура археолозите турват на скалните изсичания класификацията "геоложки образувания" и с това приключват въпроса. Все пак в интернет местото е припознато като тракийско светилище от началото на желязната епоха. Това няма значение, на светилището наистина и ние не открихме керамика, но затова пък останахме приятно изненадани от рунните знаци по него. За които никой нищо не споменава. За мене то е един цялостен комплекс със съвсем близкото до пътя "Войнишки камък" (Талим таш). На мнение сме, че не трябва да се разделят двете на отделни светилища, а да се говори за един светилищен комплекс. Скалното светилище е духовен център на посвещение на Воина. Основание за това ни дава рунен надпис върху големия скален централен олтар, който представлява огромна скала с триъгълна, форма с огромна двуметрова щерна в центъра й, в центъра, на която е изсечена още една по-малка. Така се оформя космогоничния знак кръг с точка в центъра й, символ на Абсолютното. Вляво над щерната в северозападния край на скалата са изсечени две руни една до друга – Тайр (Тир) и Гийфу (Х). Тези две руни са включени в трибуквен рунен надпис, изложен на фотоплакат в стъклената експозиция в гробницата при Свещари (Демир баба теке), но поради забраната да се снима, не можахме да го заснемем. Там руните стоят в началото и края на надписа. Руната е изсечена и върху каменни блокове в Плиска. Рунните надписи в Маторние гори (Стара планина), защото има още такива, са поредния удар с тежък чук върху безписмеността на дедите ни и са безспорно доказателство, защо някога дедите ни са се наричали Аси (Ази). Надписът при Чубра/Чобра таш е поизветрял, но все пак видим. Странно е, защо въобще не е констатиран от археолозите обследвали обекта.
Но да се върнем към надписа. Той има много важно значение за българската история, както древната, така и по-новата, преди Освобождението. Първата руна Тайр (Тийр, Тирс, Тир) е всъщност руната на един велик Ас – Тир. Той е “бог на войната”, почтената война, единоборствата и героичната слава, син на Один, брат наТор, най-храбрият измежду боговете. По време на битка Тир проправял път на баща си Один. Оръжията му били меч и копие, като меча е и негов символ. Трябва да отбележим, обаче, че Тир е и символ на доброволната саможертва, която произтича от смелостта, достойнството, честта и липсата на страх от смъртта. Той единствен дръзва да постави ръката си в пастта на вълка Фенрир, като залог за почтеността на боговете Аси, че няма да го оковат с изработената за целта от джуджетата, много тънка, но съвършено здрава панделка. Фенрир е вързан и озаптен, но Тир губи ръката си. Именно затова до руната Тайр, стои руната Гийфу, която в един от смислите си означава “принасяне на жертвоприношение”; “тайната на жертвата” (затова е и голямата щерна до надписа). Ако погледнем външната страна на руната, тя е “Символ на божествена защита, справедливост и чест във война и дуел. Руната може да се използва за защита или атака на врагове. Тя подсигурява победа и поправянето на несправедливост. Също може да се използва за даване (поставяне) на клетва. Рисува се на щитове за да носи повече смелост и защита в битка.” И още : “Тя е показател за духа на битката, на изпитанието в борба и безстрашие. Тя е първостепенната мъжка руна. Победа. Използвай я когато има съперничество.”
Каква е, обаче вътрешната страна на руната? “Духовният Воин- сам взема решения и носи отговорност за постъпките си; Силата на мъжкото начало насочено по творчески пътища. Отрязва всичко, което пречи и спъва, изчиства пътя за живот в съгласие с природата, себе си и другите. Духовният войн не е личност, която води борба с другите,а със себе си, за победа над егото.
Руната може да бъде оприличена на колона, която крепи някаква конструкция, тя е силата, която крепи всичко, крепи космическите закони и възпира вселената да се върне към хаоса.”

Съвсем ясно става защо тази руна е сочена като “тайният знак даден от Бог на Българите” (виж. свидетелството за това в книгата “Лилково – камъни, богове, руни”; автор Ангел Личков). Самата тя има голямо значение в настоящият момент, когато борбата е за смяна на Системата, защото тя е борба със самите нас, с онова, което сме били преди, и което не можем да бъдем в бъдеще.
Затова за нея е казано: “Отрязва всичко, което пречи и спъва, изчиства пътя за живот в съгласие с природата, себе си и другите.” Вижте колко ясно е казано, какво трябва да се направи, за да се освободи старото, за да се даде път на новото. Някои нарекоха това метеж, провокация... Да, метеж и провокация е, дори нещо повече! Това е руната Тайр, копието на Один/Аудан, силата на Тир! Победа! Победа! Победа над себе си, победа над света! Затова ние остро се противопоставяме на разбирането на термина Талим таш (Войнишки камък). Г-да, той не е Войнишки, щото турците обичали да лагеруват тук, той е Войнишки, защото от древни времена, тук се е посвещавал в изкуството, смисъла и тайната на Войната, древнобългарският Воин. Затова той е непобедим!
Има ли връзка между асът Тир и митичния “тракийски” цар Тир, от когото според Йосиф Флавий, идва името тираки/траки*** ще разгледаме друг, път, но че такъв цар Тир е съществувал е неоспоримо.

Да се спрем на втората руна от надписа Гийфу (Х). Руната има своя външен аспект: ”Това е руната на съдружието във всички области. Съдържа силата да обединява енергиите на двама или повече хора с цел да се създаде сила която е много по-голяма от техните сили взети поотделно.” С тази руна започва своя живот всяко селище, всяка община, всяка общност и се заражда всеки един народ. Със Силата в тази руна, можеш да създадеш армия. Затова нека обърнем внимание на названието Чобра таш. Неговото най-вероятно название е Чубра таш, от Чоб/Чуб, т.е. чумбаса, конската плитка, която са имали право да носят главнокомандващия и утвърдените воини. Младите са нямали право на това. ( http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A7%D1%83%D0%B1 ) Както ще видите от линка, от названието на чумбаса, възникват имената на някои селища в България, като наприемр Чупрене до Белоградчик и Хухла до Ивайловград.
Да видим вътрешната страна на руната: “Дарът на Времето. Руната не е силата на Времето,а Силата намираща се във Времето! Гийфу е силата да се разтяга времето, за да се свършат повече неща или да се забави, за да могат нещата да се наблюдават и да могат да бъдат описани в подробности.” Значи това е руна за Управление на Времето. И точно в нея е скрита тайната как един народ да пребъде във Времето, да има бъдеще, не само да остави история, но и да я създава? Когато може да управлява Времето, да работи със Силата, която е в основата му – забавяйки го или забървайки го. Как може да стане това? Чрез първата руна в надписа Тайр. Способността и да разрушава, всичко, което пречи и спъва, нарушава самозатвореността на времето, което създава неговият пояждащ характер и го прави отворено и относително. Съединяваме и двете руни и стигаме до един съвсем простичък прочит на надписа: ‘Времето е в нас и ние сме във Времето, то нас обръща, ние него обръщаме”. Досещате се вече, нали? Със сигурност Левски е бил на това място (Чубра таш) и е бил посветен в тайните знания на Старата ни Вера. Днес в България е настал историческият момент да обърнем Времето, след като вече 66 години то ни е обърнало и не тече в наша полза. Как? Като се себепобедим. Себепобедилия се е безсмъртен Воин. Той е без Ахилесова пета. Само той може да обърне Времето, защото то няма власт над него. Тогава вече ще се случи онова чудо в световната история,за което всеки ще твърди че е невъзможно да се случи днес: революцията няма да изяде чедата си. Кронос (Времето) пояждаше боговете, защото беше техен баща и те бяха деца на Времето. То ги обръщаше. Затова трябваше Кронос да бъде измамен, (Времето да бъде забързано), за да не види, че вместо своя син Зевс, поглъща просто един камък.

====================================================

* “Местността Чобра таш се намира на 8 км северно от гр. Котел, в северното
подножие на превала на Котленския проход. Мястото е необработваемо,
обрасло с папрат, храсти и дървета. Теренът е сравнително равен и само в
източния си край рязко преминава във възвишение, на чийто връх има група
скали. Те имат различна големина и форма, но няма такива, надхвърлящи
височина 5 м. Върху горната повърхност на много от тях има “басейни” с
диаметър от 0,50 м до 2,40 м, дълбочина от 0,10 до 0,60 м и улей за изтичане на
събраната вода в единия край. На около 300 м западно от тези скали има
подобна група камъни, чиято височина е около 2 м. Върху тях могат да се видят
същите вдълбавания. След още 200 м на запад, от южната страна на камък, който
по нищо не се отличава от околните, има издълбана скална гробница, която е
почти унищожена. Целият комплекс се смята за тракийско светилище и освен
споменатите басейни, там са различени още ”землен вал”, “скални ниши”, “трон”
и “стъпала”, водещи към места, определени като “централен олтар” и “култова
площадка”. Обектът е публикуван през 1988 г.”


** "Резултатите от археологическото проучване в м. Чобра таш не позволяват
категорични изводи нито за характера на обекта, нито за датата му. След
консултация със специалист – геолог, стана ясно, че т.нар. “скални ниши”,
“жертвеници”, “тронове”, “стъпала” и “ритуална площадка” са естествени
природни форми, а не резултат от човешка дейност. Липсват, каквито и да било
археологически доказателства, че мястото е било почитано и като природен
феномен. Що се отнася до скалната гробница, тя би могла да се сравни с
паметници от първата половина на I хил. пр. Хр., но на терена беше регистрирано
само преизползването й през късното средновековие."

*** Йосиф Флавий – „А Тир, синът на Яфет, нарече народа, над който управляваше – тираки, но гърците промениха името, наричайки ги траки.” /античност на Юдеите, книга 1, глава 6:1/

Една снимка от Плиска, в която са вплетени и двете руни.

http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...cs/PICT4709.JPG

А и двете руни съм ги виждал по Щутград. Ако някой има време, да погледне в Галерията и да ги намери, със сигурност са качени в сайта ни.

това е публикацията за светилището от 1988 г. - http://www.voininatangra.org/modules/xcgal...e.php?pid=12788